триада

гр.
  1. Схема от тристепенно развитие, за първи път формулирано от представителя на неоплатонизма Прокъл (410—485) и най-пълно разработена от Хегел, според когото всеки процес на развитие преминава през три фази: тезата се отрича от антитезата, а тя пък сама от синтезата, която обединява по нов начин чертите на двете предишни степени.