талмуд

евр. “изучаване”
  1. рел. Сборник от догматически религиозно-етически и правни предписания на юдаизма, основан върху тълкуванията на Библията. Съставен е на древноеврейски и арамейски език между ІV в пр. Хр. до V в. сл. Хр. Състои се от две части — Мишна (самият текст) и Гемара (коментарии).