синтеза

  1. Метод за изучаване предмет в неговата цялост, в отделните му части и в тяхната взаимна връзка.
  2. във философията на Хегел — най-горната степен на развитието на явление, което обединява в себе си прогресивните елементи от предните степени на развитие.