стоицизъм

собств. Stoa — местност край Атина, където преподавал философът Зенон
  1. Учение, утвърждаващо вътрешната независимост на човека, с което той отговаря на истинската природа; непоколебимост, безстрастност, мъжествено понасяне на изпитанията и страданията в живата.
  2. Рационално философско учение, според което задачата на мъдрия човек е да познае закономерността в природата, като се освободи от страстите, да живее според природните изисквания.