суфизъм

ар. “мъж, носещ груба вълнена власеница”
  1. рел. Мистично и аскетично отшерническо течение в исляма, възникнало през VІІІ в. на територията на Ирак и сирия, напълно оформено през ХІ—ХІІ в.; разпространявано от Северна Африка до Северен Китай и Индонезия. През ХХ в. подложено на ограничения и забрани в редица ислямски страни.