шинто

  1. рел. Японска държавна религия, която е приела елементи на будизма, с обожествяване на императора още от V—VІ в. (през VІІ в. обявен за върховен жрец). Религиозната служба се състои от 4 елемента: пречистване (хараи), жертвопринушение (синсей), кратка молитва (норито) и възлияние (наораи), а един от върховните богове е Аматерасу — богинята на слънцето. Шинтоизма е държавна религия до 1946 г, когато императорът се отказва от своя сан на върховен жрец, след което се запазва редом с будизма като една от основните религии в Япония.