Шива

санскр. “благосклонен, милосърден”
  1. рел. Върховен бог в индуизма, главният от тримуртите, наблюдател и разрушител на творението. Възникнал от доарийските култове към плодородието, изобразява се като аскет или в свещен танц, а негов символ символ са мъжките генеталии (линга).