рококо

фр. “надробен дребен камък, раковини”
  1. изк. Архитектурен и художествен стил, предимно в мебелното и приложното изкуство възникнало във Франция при Луи ХV (първата половина на ХVІІІ в.) въз основа на барокови форми и характеризиращ се с много излишни линии, сложна, капризна орнаментация често във формата на причудливи миди и раковини, като израз на хедонистичните настроения на аристокрацията и стремежът и да избяга от заобикалящата действителност в един театрализиран свят.