питагореизъм

собств. Pythagoras (ок. 580—500 г. пр. Хр.)
  1. Идеалистическа и мистическа философска школа, основана от древногръцкия философ и математик Питагор, която разглежда Вселената, като хармония от числа, на която трябва да съответства общественият ред, поддържа възгледа за безсмъртието и прераждането на душите и има принос в развитието на математиката, астрономията и теорията на музиката.
  2. Учение, което признава безсмъртието на душата и нейното преселване след смъртта в други живи същества; смята вселената като закономерно стройно цяло, подчинено на законите за хармонията и числата.