пролетариат

лат. “принадлежащ към най-бедната класа, беден”
  1. пол. В буржоазното общество — класата на наемните работници, лишени от собственост върху средства за производство.
  2. В СССР и в страните с народна демокрация пролетатът се превърща в съвсем нова класа, която унищожава капиталистическата система на стопанство, затвърдява социалистическата собственост върху оръдията и средствата на производство и води към комунизъм.
  3. ист. В античното общество — безимотните, лишени от средствата на производството свободни граждани (плебеи).

    пролетарски пролетарий