прагматизъм

гр. “дело”, “практика”
  1. Субективно идеалистическо направление във философията, което отрича обективното съществуване на истината и признава за истина само това, което дава практически полезни резултати и проповядва съществуванета на Бога като практически необходимо. Теория за историческото познание, която разглежда историята като низ от факти в последователна и причинна връзка, но без да ги обяснява от гледище на общите исторически закони.