позитивизъм

лат. “положителен”
  1. Философско направление, утвърждаващо смислеността единствено на сетивно проверими положения, на позитивно знание, отказване от абсолютното знание.
  2. Субективно идеалистическо философско течение, основано от Огюст Конт (Comte, 1798—1857), който поставя в основата на знанието опита, но разбиран само като съвкупност от субективни усещания или представи, неотразяващи обективната действителност и свежда ролята на науката само до положение да описва явленията (феноменализъм), но не и да ги обяснява.
  3. Отношение към действителността, което се основава на опита и фактите.