операционализъм

лат. “работа, действие”
  1. Направление във философията на науката през 30—40-те години на ХХ в., според което значението на всяко истинско научно понятие трябва да може да бъде представено във вид на поредица от реални операции (предимно измервателни), фиксиращи съответната характеристика на обекта.