макиавеализъм

собств. Niccolo Machiavelli (1469—1527)
  1. ист. Създадена от Н. Макиавели политическа теория, която застъпва необходимостта от силна, неограничена власт на монарха (с крайна цел — обединението на Италия) и обосновава мисълта, че в политиката е допустимо да се нарушават законите на нравствеността в името на велики цели.
  2. прен. Вероломство, лицемерие.