неорационализъм

  1. Течение в методологията и философията на науката, оформило се през първата половина на ХХ в. във Франция и Швейцария, което има за цел да формира нов научен дух чрез осмисляне на практиката на съвременното естественонаучно познание и особено на ролята на дедуктивните науки в развитието му.