неопозитивизъм

  1. Философско течение, оформило се през 20-те години на ХХ в., привържениците на което твърдят, че истинското познание е възможно единствено в рамките на специалните науки и затова виждат основната си задача в анализиране езика на науката; логически позитивизъм; емпиризъм.