мистерия

гр. “тайна, тайнство”
  1. рел. Тайни религиозни обреди в чест на някои богове в древна Гърция, Рим и някои източни страни (мистериите на Деметра и Персефона, на Дионис-Бакх, на Офий и др.), достъп до които имали само посветените (мисти), поради което е позната само външната страна на пищните божествени оргии, докато за вътрешното им съдържание може само да се гадае.
  2. литер. Драма с религиозно съдържание, възникнала в древна Гърция, възродена в Западна Европа през XIV в. забранена от католическата църква. Мистерията съдържа три основни цикъла (старозаветен, новозаветен и апостолски) и се отличава с масов площаден характер.