монтанизъм

собств. Montanus, свещеник от Фригия
  1. рел. Учение на раннохристиянска секта, основана от Монтан (първоначално жрец на богиня Кибела) около 160 г., според което Св. Дух постоянно се намесвал в живота на хората и се явявал на посветените по време на екстаз.