масорети

  1. ист. Еврейски книжовници, които в периода от VІ до Х в. се занимават със задълбочено критично проучване и коментиране на запазените текстове на Стария завет и които са известни с това, че въвеждат азбучни знаци за означаване на гласните в еврейския език. каквито преди тях не е имало, като по този начин фиксират произношението на личните и географските имена в Библията.