медитация

лат. “размисъл”
  1. Състояние на пълна физическа отпуснатост, съпроводена от пробуждането, освобождаването и просветлението на съзнанието, умствено потапяне в даден предмет, идея и т.н., което приема различни форми в зависимост от културно-историческата обстановка.