лутеранство

собств. Martin Luther (1483—1546)
  1. Едно от протестантските християнски течения на Запад, оформило се в хода на Реформацията (XVI в.) в Германия с основоположник Лутер, който смята Библията за единствен източник на вярата и отрича църковната йерархия и върховната власт на римския папа, като не признава никакви други посредници освен Христос в общуването на хората с Бога.