циник

гр. “кучешки”
  1. ист. Привърженик на учението на древногръцката щкола киници, основана от Антистен (444—356 г. пр. Хр.), според която смисълът на човешкия живот се състои във въздържане, презиране на богатствата и в отхвърляне на съществуващите тогава морални норми.