катарзис

“очистване”
  1. В древногръцката естетика — понятие характеризиращо естетическото въздействие на изкуството върху човека, като за първи път този термин, употребяван в религиозен, етически, физиологически и медицински смисъл, получава естетическо съдържание у Аристотел (384—322 г. пр. Хр.), според определението му за трагедията, която е подражание на действие, а не разказ, което чрез състрадание и милост извършва очистение от такива страсти.