карма

санскр. “деяние”
  1. рел. Централна идея в индийското мировъзрение, сложен причино-следственен закон за предопределеността в развоя на света и човека, според който всеки човек идва във физическия живот с определен и установен характер и при определени обстоятелства, които са резултат от неговите действия в предишните му прераждания.