исихазъм

гр. “мир, покой”
  1. рел. Мистико-аскетично учение в Православната църква, особено разпространено през ХІІ—ХІV в., според което при усилена молитва и вътрешно вглъбяване вярващият може да постигне единение с Бог, да види и да влезе в контакт с излъчваната от него енергия (Таворската светлина).