епикурейство

собств. Epikouros, (341—270 пр. Хр.)
  1. Философска система на Епикур с атомистична, материалистична космология и нравственост, основана на стремежа към насладата от духовното развитие и привързаността към добродетелта.
  2. Материално атомистично учение, което обяснява света на основата на атомистическото учение и на разумния стремеж към щастие.
  3. Светоглед, който вижда смисъла на човешкия живот в задоволяване на чувствените инстинкти и достигане на лично щастие.