диалектика

гр. “изкуство да се води разговор”
  1. В древно време — умение да се спори, изкуство да се дири истината, чрез задаване на въпроси и разкриване противоречията в съжденията на противника.
  2. В средновековието — формална логика.
  3. У Кант — логика на привидностите.
  4. У Хегел — движение на мисълта, която изхождайки от неразделността на противоположностите (теза и антитеза), ги обединява в една висша категория (синтеза).
  5. У Маркс — развитие на реалността, чрез борбата на противоположностите.
  6. Философска наука за всеобщите закони за развитието на природата, човешкото общество и мисленето; метод за познаване на природните и обществени явления в тяхното развитие и преминаване от количествени изменения в нови качествени, чрез разкриване на вътрешните противоречия и борбата на противоположностите “учение за единство на противоположностите”.
  7. Диалектически метод — научен подход към явленията на природата и обществото, теория за развитието, прилагана за опознаване на обективната действителност.