дамоклев

собств. Damokles
  1. мит. В съчетание с дамоклев меч — меч, който сиракузкият цар Дионисий стари (IV в. пр. Хр.) заповядал да закачат на конски косъм над главата на ласкателя Дамокъл, поканен на царското място по време на пир, за да му покаже изменчивостта, преходнсостта и щастието.
  2. прен. Надвиснала опасност над видимо благополучие.