комунизъм

лат. “общ”
  1. полит. Общо название на политическите теории, в основата на които стои идеята за премахване на частната собственост.
  2. В марксизма и марксизма-ленинизма — общество, което трябва да бъде изградено в резултат на световна комунистическа революция и което с пропагандистки цели обикновено се представя като безкласов обществен строй с обща собственост върху средствата за производство, с пълно социално равенство между всички членове на обществото и с разпределение на доходите в зависимост от потреблението, като държавата ще отмре и няма да има разделение на труда.
  3. В съв. обществен строй, който сменя капиталистическия строй след победата на пролетарската революция и установява диктатура на пролетариата; висша форма на човешкото общество, изградено под ръководството на Комунистическата партия, при което няма експлоатация на човек от човека, няма деление на класи, унищожена е противоположността между умствения и физическия труд, средствата за производство са обществена собственост. Комунистическото общество се изгражда в две фази: низша или социализъм, при който основен принцип е “от всекиго според способностите, всекиму според труда” и висша, или комунизъм, при който основният принцип е “от всекиго според способностите, всекиму според нуждите”.
  4. Първобитен комунизъм — докласов обществен строй на първобитните хора, чиято общност на имота и стопанството се обяснява с безпомощността им пред природата.
  5. Военен комунизъм — система на временни мерки поради изключителните условия за отбрана през гражданската война от 1918—1921 г. в Русия.