оказионализъм

лат. “случайна причина”
  1. рел. Религиозно-идеалистическа доктрина от ХVІІ в., която се стреми да преодолее необяснимостта на взаимодействието между душата и тялото с обясняването на всички психични и физични явления и на тяхното взаимодействие с пряка намеса на бог.