картезианство

собств. Cartesius (1956—1650)
  1. Учение на френския философ Декарт и особено на неговите последователи, според което философията трябва да извежда своите положения от абстрактни достоверни истини, до които се стига чрез подлагане на съмнение на всяко знание, защото то е получено чрез сетивата, които мамят.