атомизъм

гр. “неделим”
  1. Механично-материалистично учение възникналол в древна Гърция (Демокрит, Епикур, Лукреций), според който природата се състои от вечни, неизменни, неделими и извънредно малки частици (атоми), които запълват всичко и се намират във вечно и непрекъснато движение.
  2. Учение за строежа, свойствата и енергията на атома.