етер

гр. “небе”
  1. фил. предполагаем начален елемент на материята наред със земята, водата, огъня и въздуха — флуид, запълващ световното пространство между частиците на веществата.
  2. мит. Небесата на древните гърци.
  3. прен. Небеса, простор; ефир.